Добри поличби - Пратчетт Терри Дэвид Джон - Страница 42

— Не-Прелюбодействай Пълсифър? — възкликна той, щом тя замлъкна.

— Такива имена са се срещали доста често по онова време — обясни му Анатема. — Очевидно са били десет деца и семейството е било много набожно. Имало е Лакомия Пълсифър, Лъжесвидетелствай Пълсифър…

— Май разбирам — прекъсна я Нют. — Мале-мила. Мислех си, че Шадуел спомена, че е чувал това име и преди. Сигурно го има в архивите на армията. Предполагам, че ако на мене хората ми викаха Прелюбодействай Пълсифър, щях да гледам да навредя на колкото се може повече народ.

— Според мен той просто не е харесвал особено жените.

— Благодаря ти, че го приемаш толкова добре — рече Нют. — Искам да кажа, той сигурно ми е прадядо. Няма много хора на име Пълсифър. Може би… Сигурно аз затова съм се натъкнал на Армията на издирвачите на вещици един вид? Може би е Съдбата? — завърши той с надежда.

Тя поклати глава.

— Не. Няма такова нещо.

— Както и да е, издирването на вещици не е като едно време. Според мен дори дъртият Шадуел никога не е направил нищо повече, освен дето е катурнал с ритник кофите за смет на Дорис Стоукс.

— Между нас да си остане, ама Агнес е била с малко труден характер — рече несигурно Анатема. — При нея средно положение е нямало.

Нют размаха картончето.

— Но какво общо има то с това?!

— Тя го е писала. Такова де, оригинала. Това е 3819 от „Правите и акуратни предсказания на Агнес Нътър“, за първи път публикувани през 1655 г.

Нют отново се вторачи в предсказанието. Челюстта му увисна, после се захлопна.

— Знаела е, че ще катастрофирам?! — възкликна той.

— Да. Не. Вероятно не. Трудно е да се каже. Нали разбираш, Агнес е била най-лошият пророк, съществувал някога. Защото винаги е излизала права. Тъкмо затова книгата изобщо не се продавала.

Повечето паранормални способности се дължат на елементарната липса на темпорален фокус. Умът на Агнес Нътър се бил запилял толкова напред във времето, че я смятали за доста лудичка дори и според нормите на Ланкашир от седемнайсти век, където лудите пророчици си били индустрия, развиваща се с бързи темпове.

Но си било същинска наслада да я слушаш — всички били съгласни.

Обикновено приказвала как с някакъв вид плесен можело да се церят болести и, че било много важно да си миеш ръцете, та да отмиваш мъничките животинчета, дето причинявали болестите, когато всеки разумен човек бил наясно, че яката смрад е единствената защита срещу демоните на лошото здраве. Тя препоръчвала тичането в лек, подскачащ тръс, защото помагало да живееш по-дълго, което било изключително подозрително, и тъкмо то било първото нещо, насочило издирвачите към нея. Освен това подчертавала колко важно било да се поема целулоза с храната, макар че тук съвсем явно била изпреварила времето си, защото хората се притеснявали повече колко чакъл поемат с храната. И не церяла брадавици.

— Всичко е в Съзнанието ви — обяснявала тя. — Забравете го, и ще изчезне.

Явно било, че Агнес е свързана с Бъдещето, но връзката била необикновено тясна и специфична. С други думи, почти напълно безполезна.

— Как така? — учуди се Нют.

— Успявала да дава все такива предсказания, дето ги разбираш едва след като нещото е станало — поясни Анатема. — Като например „Не си купувайте Бетамакс“. Това е предсказание за 1972-ра.

— Искаш да кажеш, че е предсказала видеото?!

— Не! Просто е уловила една малка частица информация — поправи го Анатема. — Тъкмо в това е смисълът. През повечето време препратките й са толкова неясни, че нищо не схващаш, докато нещото не мине и замине — тогава всичко се намества. А и тя не е знаела кое ще е важно и кое не, така че постоянно стреля напосоки. Например предсказанието й за 22 ноември 1963 г. е, че къща ще се срути в Кингс Лин.

— О? — Нют учтиво си докара объркан израз.

— Президентът Кенеди е убит тогава — подсказа му Анатема. — Но по онова време Далас не е съществувал, нали разбираш. Докато Кингс Лин е бил много важен.

— О.

— Общо взето е много добра, когато са замесени наследниците й.

— О?

— А нищо не е можела да знае за двигателя с вътрешно горене. За нея колите са били просто някакъв смахнат вид колесници. Дори и майка ми си мислеше, че става въпрос за това, че щяла да се преобърне носилката на някой император. Нали разбираш, не е достатъчно да знаеш какво точно е бъдещето. Трябва да знаеш и какво означава. Агнес е била като някой, който разглежда грамаданска картина през мъничка тръбичка. Тя е записвала неща, звучащи като добри съвети въз основата на онова, което е разбирала от мъничките откъслеци, които вижда.

Понякога късметът ти проработва — продължи тя. — Прадядо ми например през 1929 г. загрял, че ще има криза на борсата, два дена преди наистина да стане. И натрупал състояние. Може да се каже, че ние сме професионални потомци.

Тя изгледа Нют проницателно.

— Онова, което никой не разбирал допреди около двеста години, било, че „Правите и акуратни предсказания“ са представата на Агнес за семейна ценност. Много от пророчествата се отнасят до потомците й и тяхното добруване. Тя един вид се е опитвала да се грижи за нас, след като си отиде. Тъкмо на това според нас се дължи онова предсказание за Кингс Лин. По онова време баща ми е бил там на гости и от гледна точка на Агнес не е било особено вероятно да го уцели някой заблуден куршум от Далас, но е имало сериозен шанс тухла да го тресне по главата.

— Каква мила женица — отбеляза Нют. — Направо да забравиш, че е вдигнала цяло село във въздуха.

Анатема го пропусна покрай ушите си.

— Както и да е, това е — заключи тя. — Оттогава сме превърнали тълкуването на предсказанията й в своя професия. В края на краищата излиза средно по едно предсказание на месец — всъщност сега, докато се приближаваме към края на света, са повече.

— И кога точно ще е това? — поинтересува се Нют.

Анатема погледна многозначително часовника. Нют се изхили ужасно, като се надяваше кискането му да е прозвучало фино и светски. След събитията, струпали му се днес, не се чувстваше много с всичкия си. Освен това усещаше парфюма на Анатема и това го притесняваше.

— Смятай се за късметлия, че не ми трябва секундомер — рече му Анатема. — Имаме… ами към пет-шест часа.

Нют взе да го премята из ума си. Никога досега в живота си не бе усещал подтик да пие алкохол, но нещо му подсказваше, че първи път все трябва да има.

— Вещиците държат ли пиене вкъщи? — попита той.

— О, да — тя се усмихна така, както вероятно се е усмихвала Агнес Нътър, докато е разопаковала съдържанието на чекмеджето си с долно бельо.

— Едно такова зелено, дето бълбука, а по спечената му повърхност щъкат какви ли не дребни гадове. Ти би трябвало да го знаеш.

— Чудесно. Лед имаш ли?

Излезе, че е джин. Лед имаше. Анатема, която с развитието си бе прихванала и вещерството, принципно не одобряваше алкохола, но що се отнася до нея, нямаше нищо против.

— Казах ли ти за онзи тибетец, дето изскочи от една дупка на пътя? — рече той, след като се поотпусна.

— О, тях ги знам — отвърна тя и взе да рови из листовете по масата. — Двама вчера изскочиха от полянката отпред. Горкичките, съвсем се бяха сащисали, та им налях по чаша чай, а после те ми взеха на заем лопатата и пак хлътнаха надолу. Според мен не им е много ясно какво би трябвало да правят.

Нют се пообиди.

— Ти как позна, че са тибетци?

— Като стана въпрос, ти пък как позна? Да не би, като си го блъснал, да е казал „Омммм“?

— Ами той… приличаше на тибетец — оправда се Нют. — Шафранови одежди, плешива глава… нали разбираш… ами изглеждаше по тибетски.

— Единият от мойте говореше доста сносен английски. Както си поправял радиоапарати в Лхаса, и в следващия миг се озовал в някакъв тунел. Не знае как да се прибере в къщи.

— Ако го пратиш нагоре по пътя, може пък да хване летящата чиния на стоп — мрачно рече Нют.

— С трима извънземни? Единият — малък тенекиен робот?