Часът на Бика - Ефремов Иван Антонович - Страница 11

Истинските носители на културата по-рано представлявали нищожно малцинство. С изключение на дворцовите предмети на изкуството изчезването на духовните ценности от археологическата документация било съвсем естествено. Често пъти изчезвали в развалините и под праха на хилядолетията цели островчета на висока култура, прекъсвайки нишката на историческото развитие. С увеличаването на земното население и с развитието на монокултурата от европейски тип историците можали да преминат от субективни догадки към истински анализ на историческите процеси. От друга страна, станало по-трудно да се изяснява реалното значение на документацията. Дезинформацията и чудовищната лъжа се превърнали в оръдия на политическата борба за власт. Целият пети период от ЕРС, на чието изучаване беше се посветила Фай Родис, е характерен с колосални купища псевдоисторически произведения от този именно род. В тези камари се губят отделните документи и книги, отразяващи истинското съчетание на причините и следствията.

Фай Родис си спомняше странното чувство на ужас и отвращение, което започна да я спохожда, когато се задълбочи в избраната от нея епоха. В съсредоточените си размисли тя един вид се превъплъщаваше в някакъв среден човек от онези времена, едностранно образован, мизерно информиран, обременен с предразсъдъци и с наивна, идваща от незнанието вяра в чудесата.

Учените от онова време и́ се струваха емоционално глухи; обогатените с емоции художници — невежи до слепота. И между тези крайности обикновеният човек от ЕРС, предоставен на самия себе си, лишен от дисциплината на възпитанието, болезнен, губещ вяра в себе си и в хората, застанал на границата на нервното прекършване, се мятал от една безсмислица към друга през краткия си, зависещ от безброй случайности живот.

Най-ужасна и́ се струваше липсата на ясна цел и жажда за опознаване на света у извънредно много хора, които гледали без интерес към тъмното, необещаващо никакви съществени промени бъдеще, с неговия неизбежен край — смъртта.

Начинаещата двайсет и пет годишна изследователка се яви при учителя си с наведена глава. Фай Родис винаги беше се смятала достатъчно способна за трудното поприще на древната моноистория, но сега бе почувствувала емоционалната си слабост. На Фай Родис и́ се искаше да навлезе в още по-далечната древност, където отделните огнища на цивилизацията не даваха възможност за моноисторически синтез и и́ се струваха много по-прекрасни. Недостигът на факти даваше простор за предположения, осветлени от представите на Ерата на срещналите се ръце. Запазилите се произведения на изкуството окичваха малкото известно с ореола на голям духовен възход.

Без да скрива усмивката си, Кин Рух предложи на Фай да продължи изучаването на ЕРС още една година. Когато Родис започна да вижда как в неуредения живот на ЕРС са се изковавали духовните морално-етични основи на бъдещия свят, тя беше смаяна и напълно запленена от картината на великата борба за знание, истина и справедливост, за съзнателно завоюване на здравето и красотата. За пръв път тя проумя привидно загадъчната внезапност на прелома в хода на историята на границата на ЕСО, когато човечеството — измъчено от съществуването на ръба на всеизтребителната война, раздробено от класови, национални и езикови различия, изтощило естествените ресурси на планетата — беше осъществило световното социалистическо обединение. Сега, гледана от многовековно разстояние, тази гигантска крачка напред правеше впечатление на неочакван скок. Проследяването на корените на бъдещето, на поразителната увереност в светлото и прекрасно същество на човека стана главна цел в живота на Фай Родис. И днес, петнайсет години по-късно, след като достигна четирийсетгодишната си зрялост, това я направи ръководител на една небивала експедиция до чудовищно отдалечен свят, приличащ на земния период от края на ЕРС — на олигархическия държавен капитализъм, спрян по някакъв начин в смятаното за неотвратимо историческо обществено развитие. Ако това е така, тогава те ще се срещнат там с едно опасно, отровено от лъжливи идеи общество, където цената на отделния човек е нищожна и животът му без колебание се принася в жертва на какво ли не — на държавното устройство, на парите, на производствения процес и най-сетне, на всяка война независимо от нейния повод.

На нея ще и́ се наложи да застане лице срещу лице с този свят, и то не само като безстрастен изследовател, чиято роля е да гледа, да изучава и да занесе на родната си планета събраните материали. Тя беше избрана, естествено, не заради нищожните и́ научни постижения, а като пратеничка на Земята, като жена от ЕСР, която с цялата дълбочина на чувствата, такта и нежността си ще може да предаде на потомците на родната си планета радостта от светлия живот на комунистическия свят.

Фай Родис изключи с отстраняващ жест диорамата. Да вземе със себе си частица от мечтата на своя учител — какво беше това, ако не отзвук от нейния някогашен смут при опознаването на ЕРС! Сега, в момента когато звездолетът се носи към неизвестна съдба, тя възприемаше летящото момиче като своя приятелка. Онази стоеше в пълна готовност, вдигнала за сигнал тънката си ръка преди спущането към пропастта. Родис също скоро ще застане пред смъртно опасния за всичко чуждо свят на Торманс и нейните спътници и помощници ще чакат от нея решаващия сигнал. А тя?

Фай Родис натисна лостчето под възглавницата на канапето и една част от стената на каютата се превърна в огледало. Около една минута тя изучаваше в него лицето си, търсеше прилика с трагично напрегнатото лице на момичето. Но твърдото, правилно лице на зряла жена от ЕСР, с идеално моделирана структура на силните кости, изпъкваща под изразителните мускули и безупречната кожа, рязко се различаваше от полудетския израз на момичето от ЕРС дори в много сходните преживявания.

Предчувствието за изпитанията и тревогата за успеха на експедицията бяха задълбочили сериозността на зелените очи на Фай Родис, бяха очертали по-рязко упоритите и́, твърдо изрязани устни.

Фай Родис разтвори широко очи и вдигна ръка — с жеста на летящата върху платформата, но в огледалото той се отрази някак си патетичен и забавен. Родис се изсмя късо, после махна огледалото, свали роклята си и легна на канапето. Отпусна тяло и впери поглед в синкавото, едва светещо кълбо над главата си. Тя лежа неподвижно близо три часа, докато в системата от концентрични кръгове на тавана не светна жълта точка и не се раздаде слаб звън. Фай Родис направи няколко гимнастически упражнения. Още няколко минути — и пред огледалото стоеше друга жена, която изглеждаше по-строга и по-сурова в меката прилепнала дреха на астронавт и с късата си, стегната прическа. Тя сложи тежката сигнална гривна на лявата си ръка и излезе от каютата.