Новите Приключения На Джим Хокинс - Рыбаченко Олег Павлович - Страница 6

  Момичето със зелена коса поклати пищните си бедра и отговори:

  "Може би трябваше да пропуснем това. Толкова много мъже на едно място. Ще ги вземем и ще се забавляваме. И щеше да ни достави удоволствие!

  Момичето капитан изпя:

  Мъжете са вонящи същества

  Следователно от тях подлото носи ...

  Когато щяха да им дадат рогата,

  Това би било чест за момичетата!

  Джим Хокинс туитна:

  - И аз съм мъж!

  Боцманското момиче с червена коса отговори:

  - Не! Ти си момче и винаги ще си останеш момче! Така че не кандидатствайте!

  Момичето-капитан започна да танцува, пляскайки голите си, загорели, силни и много мускулести крака. И други момичета започнаха да танцуват и беше нещо диво, като канибалски надбягвания.

  Джим Хокинс също започна да скача и да се върти. Веригата на роба е дълга и изобщо не пречи на хорото.

  Е, също така, разбира се, момичетата пеят с цяло гърло:

  Ние сме момичета, ние сме момичета разбойници

  Бум Бум! Бум Бум! И ти си мъртъв! Мъртъв!

  И момичетата държат мъжете под босите си пети,

  Не се доближавайте до нас! Не се доближавайте до нас или ще ви убием!

  Джим Хокинс отбеляза:

  - Да, с такъв екипаж определено няма да скучаете!

  Едно от момичетата на пиратите скочи до момчето и здраво го сграбчи с боси пръсти на силните си, загорели и много апетитни крака за носа и мощно го предаде.

  Джим крещи:

  - О! Лельо много боли!

  Момичето се засмя и отговори:

  - Търпи, момче, ще бъдеш атаман!

  Момчето роб извика:

  - Аз ще заема твоето място!

  Момичето капитан отвърна с усмивка:

  - Не мястото рисува човека, а човекът мястото!